КАФЕ ЗА РАЗСЪМВАНЕ

           Едно кафе на разсъмване,
           че навънка започва денят.
           Колко много човеци са бръмнали,
           и навред съдбички кръжат!

           Вече свършва нощната лирика,
           прегръдки,любов,тишина,
           тъмнината звездите повика,
           стори път и зората изгря.

           Набъбва тълпа многолика,
           във безкраен синджир суета,
           някой,някъде драми заплита,
           с безутешна и дълга вина.

           Едно кафе за разсънване,
           и навън приижда денят.
           Дано някога най-после съмне ни,
           преди да ни погребат!